Начало
Глобално затопляне
Часът на Земята
Клуб "Екология"
Вземи участие
Полезни препратки
Мини на ЗЕЛЕНО

Глобално затопляне

Глобалното затопляне е повишаването на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, наблюдавано през последните десетилетия.

През 20-ти век се наблюдава повишаване на повърхностната температура от 0,6 ± 0,2 °C. Официалното становище на Междуправителствената комисия по измененията в климата към ООН (IPCC - Intergovernmental Panel on Climate Change), подкрепяно от мнозинството учени, е, че "голямата част от наблюдаваното през последните десетилетия затопляне се дължи на човешки дейности".

Преобладаващото мнение е, че най-голямата причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове, като въглероден диоксид (CO2) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрия, както и на фреони, чиято употреба е намалена значително. Сегашното ниво на концентрация на CO2 в атмосферата е 383 ppmv (parts per million by volume - части от милиона по обем), значително повече от нивото преди началото на индустриалната революция (280 ppmv). Усиленият "парников ефект", предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата. В каква степен затоплянето се дължи на самия парников ефект и в каква степен се дължи на неговите последствия върху други климатични процеси, е все още въпрос на научни изследвания и дебати. Картината допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система и влият върху нея независимо от глобалното затопляне, като слънчевата активност и вулканизмът.

Основните източници на парникови газове са два типа - природни (натурални) и човешки. Към природните източници спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали. Изригването на вулканите е бърз и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни той може да изхвърли повече въглероден диоксид, отколкото цялата човешка дейност за няколко месеца. Изветряването на варовиковите скали от друга страна е бавен процес и отнема десетки столетия. От човешките източници на парникови газове най-значими са дейности като горенето на изкопаеми горива, прочистване на горски площи и земеделието.



Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като повишаване нивото на световния океан, както и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Подобни промени могат да доведат до повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и т.н, въпреки че все още няма научен консенсус за това, как влияе глобалното затопляне на валежите, а само предимно медийни спекулации. От друга страна е трудно да се уточни какви биха били ефектите от едно глобално затопляне, тъй като климатичната система е нелинейна, а и съдържа редица обратни връзки (feedbacks) между водещите и? процеси. Важно е да се отбележи също, че глобалното затопляне в известна светлина трябва да се разглежда като статистическо понятие, както например средностатистическия човек. То е усреднено за цялата земна повърхност, но това не означава, че всички места на Земята ще се затоплят. В процеса на глобалното затопляне е съвсем възможно някои географски райони да се охладят (например при спиране на течението Гълфстрийм поради отделяне на твърде много сладка вода от топенето на ледовете в северния Атлантически океан, цяла северна и западна Европа би се охладила значително). Затова при отчитане на последствията от глобалното затопляне е много важно да се отчетат техните локални последствия.

Скрити източници на глобално затопляне.

Като най-голям причинител на глобалното затопляне се считат парниковите газове като въглеродния диоксид. Тези газове действат косвено като задържат слънчевата топлина в земната атмосфера. Съществуват множество процеси причинени от човека, които не косвено, а директно нагряват околната среда. Скритите източници на директно глобално затопляне са малки по своя индивидуален обем повтарящи се процеси на топлоотделяне, които се извършват в достатъчно глеми количествени обеми за да предизвикат затопляне в планетарен мащаб. Топлинната енергия според законите на физиката не се губи, а се разпределя и предава в околната среда. Всеки загрят по какъвто и да е начин обект или вещество, е в контакт с околната си среда и и предава топлинната си енергия. Взети заедно тези на пръв поглед незначителни процеси дават своя съществен принос в глобалното затопляне. Списъкът е дълъг, но не е изчерпателен. Тези процеси се осъществяват постоянно, ежедневно, ежечасно. Ето и списък с примери с такива процеси:

  1. При производството на електричество чрез ядрена реакция в ядрените електроцентрали, се отделят огромни количества топлинна енергия в околната среда, а за охлаждане на реакторите се използва вода от реките и езерата.c
  2. Производство на електричество чрез изгаряне на въглища в топлоцентрали.
  3. Нагряване ежедневно на милиони тонове вода за битови нужди до около 90 градуса по Целзий.
  4. Нагряване ежедневно на милиони тонове вода в пералните машини при пране до около 90 градуса по Целзий.
  5. Електрическото съпротивление по електрическите кабели при преминаване на електричество през тях.
  6. Правенето на стотици милиони чаши горещо кафе и чай на ден – 100 – 200 градуса по Целзий.
  7. Запалване и пушене на стотици милиони цигари на ден – цигарата при вдишване развива над 330 градуса по Целзий.
  8. Приготвяне на храна чрез термообработка ежедневно варене, печене, пържене, фламбиране, опушване, барбекютата – над 100 градуса по Целзий.
  9. Прането и почистването с гореща водна пара над 100 градуса по Целзий.
  10. Охлаждане на стотици милиони хладилници ежечасно.
  11. Работата на милиони сешоари по целият свят.
  12. Работата на стотици милиони ютии и сушилни, перални и съдомиялни машини ежедневно.
  13. Охлаждане на стотици милиони автомобилни, самолетни и корабни двигатели с вътрешно горене чрез радиаторите им.
  14. Климатиците отделят огромни количества топлинна енергия в околната среда.
  15. Осветление, от стотици милиони лампи, използващи нажежаема жичка – над 100 градуса по Целзий.
  16. Триене между всички предмети движени от човека.
  17. Използването на всякакви отоплителни уреди.
    Готварските печки и микровълнови фурни.
    Сградите с каквито и да са отоплителни материали.
    Работата на милиарди осветления.
    И много много други.

    Източник: Уикипедия

За контакт